Защо България? Защо промяна?

От момента на завръщането си в България, започнах да чувам един и същи въпрос, поднесен в различни форми: Защо избра да се върнеш? Наистина ли вярваш, че може нещо да се промени в България? Защо? 

И въпреки, че въпросът „защо“ е много важен, то считам, че въпросът „как“ също има своята голяма стойност.

Споделям с вас част от моята история под формата на статия в блога на Лили Георгиева. Надявам се, да споделите своето виждане в коментарите. 😉

Ваша Велина

 

През април 2018-а ми гостува Велина Драгийска, която една от младите, интелигентни и активни хора, които са се върнали в България, и вече променят средата. Аз я асоциирам с устрем и сила, нежност и грациозност, енергия и вдъхновение в едно – виж защо. 🙂

КОЯ СЪМ АЗ

Казвам се Велина Драгийска и в момента живея и творя в София. Наскоро се завърнах в България, напускайки Белгия. И съм щастлива да съм тук и да правя това, което правя. Определено това бе едно от интересните решения в моя живот, което беляза момента, в който осъзнах какво точно желая от професионалния си живот. Дълбоко вярвам, че това, което правим, до голяма степен определя това, което сме. Професионалният ни живот е експресия на нашата същност. И може и трябва да бъде именно това.

Има много начини, по които бих могла да се опиша, но днес ще избера да се опиша чрез една единствена дума – трансформация. Именно идеята за целенасочена трансформация стои в основата на всичко, което правя и което съм. Като един безумен оптимист, аз дълбоко вярвам, че мисията на човешкия ни живот се състои именно в идеята да променяме – вътре и извън нас. Неделимо.

С времето и с опита, аз осъзнах, че независимо от мястото, на което съм се намирала и от нещата, с които съм се занимавала, моят най-искрен вътрешен стремеж е бил да променям. Защото вярвам, че има по-добър начин. Защото вярвам, че макар промяната да е единственото неизбежно нещо в живота ни, то тя може да бъде създавана, по желания от нас начин. И именно това ме вдъхновява – да бъда творец на своя собствен живот. Да хвана четката и да нарисувам това, което може да бъде. А после – да го постигна.

И макар да знам, че не можем да променим света изцяло и завинаги, то е в нашата абсолютна власт да го подобрим още днес.

МОЯТ ПЪТ

Моето приключение, може би, не е толкова дълго – едва 27 години, но за сметка на това винаги е било безумно интензивно. Започнах да работя много рано в живота си. Имах късмета моята първа работа да бъде като треньор по конна езда, когато бях на 14-15 години. Това бе хоби, което за няколко години бе и моя професия. Обожавах да обучавам другите на това, в което аз бях добра. Но най-сладките ми спомени от този период са свързани с моментите, когато бях част от програма за предоставяне на специализирани безплатни уроци по конна езда на деца с детска церебрална парализа. Тогава не осъзнавах, но именно усещането за полезност дефинира по-късно моя професионален път.

Започнах да изучавам право в СУ „Св. Климент Охридски“ и завърших през 2015 година като магистър по право. Но в правото не намерих идеала, от който се нуждаех в професионалното ми поприще. По време на следването си започнах работа в немско-българска компания за B2B маркетинг. За по-малко от две години, аз вече ръководих над 25 души и бях на чело на всички проекти на компанията като Head of Operations. Осъзнах, че имам талант в ефективното управление на хора и процеси. Но въпреки това, че обичах това, което правих, нещо все не стигаше.

Включих се първоначално като доброволец в една от най-големите международни студентски организации и това бе едно от най-добрите решения в живота ми. Безумно благодарна съм на себе си, че послушах гласа вътре в себе си да го направя. За първи път там срещнах хора, които горяха също като мен. Хора, които се стремяха да подобрят света, да му донесат мир и развитие. Хора, които не ги интересуваше, нито липсата на сън, нито безумната натовареност на дните, нито личните жертви, които се налагаше да правят. Нищо от това няма значение, когато знаеш защо го правиш.

Именно тези хора се превърнаха в най-голямата подкрепа в живота ми.

Работата в организацията ме доведе до Белгия, където станах Финансов директор на национално ниво. Екипът, от които бях част, бе съставен от 10 души общо с мен, от 11 националности. И отново ми се припомни, че когато се борим заедно, нищо не може да бъде пречка – нито културните различия, нито комуникационните такива.

ЗАВРЪЩАНЕТО

Но. (винаги има „но“)

Когато взех решение да не подновя за още една година договора си в Белгия през лятото на 2017 година, нямах никаква представа каква искам да е следващата ми крачка. Никаква. През цялото време се бях занимавала с безумно различни неща – право, маркетинг, управление на процеси, организация на събитие, финанси. Нямах представа кое е нещото за мен. Изгубена. Нито знаех какво, нито знаех къде.

И именно тук се включи Лили в моето приключение. Минахме през много заедно – ценности, неща, които ми доставят удоволствие, таланти, цели и т.н. Безкрайно много разговори, упражнения и сесии. Лили бе до мен през тези няколко месеца лутане в моите мисли и моите избори.

И в края на пътуването, аз знаех къде съм себе си. Първо, взех решение да се върна в България. И макар, много хора да ме питат все още защо се връщам и изоставям един много уреден професионално живот в Белгия, то има и хора, които също като мен, разбират, че България е едно прекрасно място, където човек може да реализира идеите си. Че България се нуждае от нашите реализирани идеи. И че човек трябва да бъде там, където се чувства най-полезен. Там, където талантите му могат да се проявят по възможно най-добрия начин.

Освен това, аз с убеденост знаех, че искам да внасям позитивна промяна. Че искам да се боря за един по-добър утрешен ден.

МОЯТА МИСИЯ

За някои неща се иска известна доза магия. Вярвам, че всяко нещо в живота ни се случва с причина и именно шантавите случайности, които ни поднася живота, са най-сладкото нещо. Ноември 2017, Ернст Цвинги (мой приятел тогава, които познавах заради работата ми в немско-българската компания няколко години по-рано) се свърза с мен, защото бе видял мой блог пост и бе разбрал, че съм се върнала в България. Ернст ми разказа за идеята си да промени България към по-добро. Докато говореше все едно чувах всичките си мечти, изречени от друг.

Заедно създадохме идеята за Inspire Bulgaria – нашата малка компания, която искаме да развием като платформа за социално предприемачество, където както ние, така и други млади и вдъхновени хора, ще имат възможността да създават социални бизнес инициативи и проекти, които да внесат повече качество и вдъхновение в живота тук, в България.

А само преди седмица стартирахме официално нашия първи проект – Kidz Welcome . Целта му е да се създадат по-добри условия за семействата с деца, първоначално в град София, а после и на други места в страната. Чрез разработена сертификационна програма, подпомагаме ресторантите да гарантират предоставянето на по-добри услуги.

Обичам случайностите, които ни преобръщат живота. Случайността, да бъда потърсена от Ернст като партньор това начинание, всъщност се бе създавала години предварително. Всяка стъпка, която бях правила, колкото и хаотична да бе изглеждала във времето, когато се бе случвала, имаше своето значение в изграждането ми като личност.

Да ръководя Kidz Welcome и Inspire Bulgaria, определено е предизвикателство, но годините прекарани, занимавайки се с право, маркетинг, управление на процеси, организация на събитие, финанси, социални проекти, доброволчество и т.н., сега дават своето позитивно отражение. Именно те ме направиха способна да реализирам мечтите си.

Пътят винаги е неясен, когато човек гледа само в краката си. Понякога трябва да погледнем към хоризонта, за да видим слънцето, което грее там.

ЗА МОЯТА ПРОМЯНА. ЗА НАШЕТО БЪДЕЩЕ.

Днес, мога да кажа, че съм щастлива да живея в хармония. Моите лични вярвания за едно по-добро бъдеще се манифестират чрез ежедневните ми дела. Когато работя, не чувствам, че работя. Чувствам, че изживявам мечтата си. И именно това променя цялостното ми отношение към професионалния ми живот. Той е моят живот. Той е това, което съм и което ще бъда.

Аз съм Велина и обичам да променям.

 

Линк към статията: http://lilliegeorgieva.com/moyata-gordost-velina-dragiyska/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *